Раздел IV. Взаимоотношения между фармацевти и други медицински и здравни специалисти

Чл.31. Магистър-фармацевтът трябва да действа с честност и достойнство във взаимоотношенията си с другите медицински и здравни специалисти.

Чл. 32. Магистър-фармацевтът не трябва да се включва в каквото и да било дейност или да има поведение, които биха могли да уронят престижа и общественото доверие на медицинските професии.

Чл. 33. Като осъзнава своята компетентност и умения магистър-фармацевтът е длъжен да насочва пациентите към други медицински и здравни специалисти, когато е необходимо.

Чл. 34. Магистър-фармацевтът не може да влиза в съдружия или договорки, които биха нарушили независимото професионално решение или биха попречили на правото на пациента на информиран и свободен избор.

Чл. 35. Магистър-фармацевтът осъществява сътрудничество с други медицински и здравни специалисти с цел постигане на качествено обслужване на пациента. Консултирането между медицинските специалисти трябва да бъде единствено с цел подобряване на здравето на пациента.